Рапиране

История на рапиране

следваща>>

Yo this is Kool Herc in the joint-ski, saying my mellow-ski Marky D is in the house! - подобно провикване е част от наченките на рапа. Смесват се термини от улицата, училището и поезията, което по-късно ще се преобрази в познатия, но неразбираем за всеки хип-хоп сленг/жаргон, взаимстващ от различните езикови особености на отделните локални общности. Той се обогатява с всяка изминала година, дори и в настоящето. През 70-те не съществува думата рап за индикиране на стила, а е популярно понятието emceeing (емсийнг). Думата произлиза от съкращение на MC - Master of Ceremony, майсторът на церемонията. (Били познати още rhyme spitting, rhyming). Ритмичното представяне на рими се налага като централен елемент в хип-хоп културата. R.A.P представлява акроним на фразата Rhythm and Poetry, също и Rhythmically Applied Poetry. Думата описва бърза и жаргонна реч. Може да се акомпанира с ударни звуци, изречения, поезия, провикване. Диджеят вече има за задача да акомпанира и предоставя музикалния фон на МС-тата, докато брейкърите танцуват около тях. Останалото се превръща в задача на майстора на церемонията — фигурата, натоварена със задължението, но и призванието да съчетава енергичност, позитивност и развлекателност. По-късно MC-тата започват да влагат повече импровизация и разнообразие в римите си с цел да забавляват публиката. Сред първите с успех са The Herculoids, Spoonie G, Melle Mel, Marley Marl, Coke La Rock, Clak Kent, Kurtis Blow. Постепенно се появили и групи от MC-та (The Soulsonic Force, The Furious Five, Funky Four + One, Treacherous Three, Whodini, Cold Crush Brothers). Често рапирали с часове, включвайки импровизация, четиристепенен бийт и припев, който да даде възможност на изпълнителя да изрази мислите си. Пример - one, two, three, y`all, to the beat, y`all!.